Стандарт на Породата Корги

Обща информация за стандарта на породите Уелско Корги Кардиган и Уелско Корги Пембрук Информацията изложена тук е взета от стандарта на FCI (https://www.fci.be/en/). Показани са точни характеристики и показатели. В следващи наши статии ще засегнем повече темата за коргито като домашен любимец, неговия характер и поведение у дома, сред себеподобни и деца. Важно е обаче човек да познава и стандарта, за да е сигурен, че кученцето, което взима не е плод на безотговрна развъдна дейност и не носи някой от генетично предаваните отклонения или болести. Стандартът е въведен, за да запази породата здрава и такава,

каквато я познаваме и обичаме! Общи данни за Уелско Корги Кардиган и Уелско Корги Пембрук

Глава на Уелско Корги Кардиган и Уелско Корги Пембрук

Тяло при Уелско Корги Кардиган и Уелско Корги Пембрук Кардиган: “Сравнително дълго и силно. Прав гръб. Кръстът е ясно очертан. Гръдният кош е средно широк, с изразена гръдна кост и трябва да е дълбок. Добре извити ребра.”

Пембрук: “Средна дължина, не сбито, леко стесняващо се при поглед отгоре. Гърбът е прав. Гръдният кош е широк и дълбок, ясно спуснат между предните крака. Добре извити ребра. Тялото при двете коргита(и особено при пембрук) не бива да е с твърде

разтеглени пропорции. Коргитата са късокраки, но не са много дълги! Погрешното впечатление се създава от пропорциите между крайниците и тялото. Твърде издължената структура всъщност е неправилна и предразполага към повече проблеми с гръбнака. Общото впечатление трябва да е за “нормално куче без крака”, като кардиганът все пак пропорционално е по-дълъг от пембрук(ала е и с по-дълги крака).

И при пембрук, и при кардиган са ясно изразени вторичните полови белези. Мъжките кучета по правило са по-масивни и импозантни от женските.

Крайниците и движението при Уелско Корги Кардиган В стандарта за крайниците: “Здрава костна система. Краката са къси, ала тялото видно е на разстояние от земята. Раменете са добре сложени и мускулести, под ъгъл от около 90 градуса спрямо горната част на предния крак. Лактите са близко прибрани.

Предмишницата е леко наклонена, обгръщаща гръдния кош. Лапите са кръгли, стегнати и доста едри, с големи възглавнички. Завъртяни леко навън. Задната част е силна, с ясни ъгли и с мускулести бедра. Здрав кокал до основата на крайниците. Краката са къси. Метатарзусът при стоеж е вертикален, при поглед отстрани и отзад. Задните лапи са кръгли, стегнати и доста едри, с големи възглавнички. В стандарта за походката и движението: “Свободно и активно, с лакти държани близо до тялото, нито разпасано, нито сковано. Предните крайници се изнасят добре напред без твърде високо повдигане и се движат в унисон с изтласкващите задни крайници.

Крайниците и движението при Уелско Корги Пембрук В стандарта за крайниците: “Раменете са добре сложени и под ъгъл от 90 градуса спрямо горната част на предния крак, която пък обгръща гръдния кош. Лактите прилягат близко до тялото, нито хлабаво, нито сковано. Предмишницата е къса и възможно най-права. Здрав кокал до земята. Предните лапи са овални, със силни пръсти, добре извити и стегнати, като върховете на средните два пръста са малко по-напред от тези на двата странични. Възглавничките са силни и добре заоблени.

Ноктите са къси. Задната част е силна и гъвкава, краката са къси. Здрав и прав кокал. Коляното е с хубав ъгъл. Скакателните стави са прави при поглед отзад. Задните лапи са овални, със силни пръсти, добре извити и стегнати, като върховете на двата средни пръста са малко по-напред от тези на двата странични. Възглавничките са силни и добре заоблени.

В стандарта за походката и движението: “Свободно и активно, нито разпасано, нито сковано. Предните крайници се изнасят добре напред без твърде високо повдигане и се движат в унисон с изтласкващите задни крайници.

Опашки при Уелско Корги Кардиган и Уелско Корги Пембрук В стандарта за кардиган: ”Като на лисица, на една линия с тялото, средно дълга(да допира или почти да допира до земята), носена ниско в покой, но може да бъде вдигната леко над гърба при движение, без да е завъртяна над гърба”

В стандарта за пембрук: “Къса, за предпочитане естествена; Купирана: къса; Некупирана: Поставена на една линия с гърба. Носена естествено над гърба по време на движение и когато кучето е нащрек.”

Кардиганите при движение носят опашката си много по-ниско от пембрук, на една линия с гърба, или малко по-ниско. Поради шпицовия им произход, за пембрук е естествено да носят опашките си над гърба. Прекомерното завъртане на опашката над гърба обаче(например като на акита или шиба ину)е нежелателно на ринга, тъй като обикновено е обвързано със скъсяване на крупа, което пък изменя цялостната композиция и води до други отклонения от правилната и хармонична структура. И при двете породи опашката следва да е експресивна и подвижна. При пембрук се срещат и “половин” опашки. Опашката на такова куче е по-дълга от на който и да е бобтейл, ала не е толкова дълга колкото е при един пембрук с дълга опашка. При кардиган пък са документирани единични случаи на безопашати кученца. Мутацията е рядка, ала не и несъществуваща. Не трябва да се бъркат с “Американските коргита”, които са кръстоска между пембрук и кардиган. За разлика от случайно появилите се безопашати кардигани, Американското корги е продукт на целенасочено, безотговорно развъждане, с цел създаване на дизайнерска “порода”.

Козина при Уелско Корги Кардига Двуслойна, водонепропусклива, функционална козина с по-мек подкосъм и твърд горен слой козина. В стандарта: “къса или средна, с твърда структура. Устойчива на метеорологичните условия, с добър подкосъм. За предпочитане права. ” Позволени цветове: brindle(тигрово); red(red and white); sable; blue merle; tricolour(с червени или тигрови петна); При кардиган няма истински черно-бели кучета. Илюзията за такова оцветяване се създава от много наситеното оцветяване на тигровите петна при някои трицветни кучета. Генетично, черно-белите кучета са трицветни. Флъфи кучета с (fluffy) ген са извън стандарт. Разновидности на цвета мерле, различни от синьо мерле, е извън стандрт. Недопустимо е развъждането на мерле с мерле, нежелателно е и развъждането на тигрова разцветка с мерле. Белите участъци не бива да преобладават, нито едно от очите не трябва да е изцяло обрамчено с бяло. Изсветлено(dilute) оцветяване и оцветяване “черен дроб”(liver) са силно нежелателни. Понякога се срещат кардигани, които генетично са мерле (M/m), ала върху мерле оцветяването се е насложила друга разцветка. Феноменът е познат като “скрито мерле”. Такива кучета в общия случай се познават по сините си очи. Известни са обаче случаи на кучета без никакви външни признаци на гена. Единствените начини те да бъдат разпознати е чрез генетичен тест или, в по-лошия случай, когато имат потомство с нормално мерле и в кучилото неочаквано се появят кученца двойни мерлета (M/M). Козина при Уелско Корги Пембрук Двуслойна, водонепропусклива, функционална козина, с мек подкосъм и средно твърд горен слой козина В стандарта: ”Средна дължина, права, с гъст подкосъм, никога мека, вълниста или твърда(*”wiry”, т.е както е например при един работен териер; Б.а.)” Позволени цветове: fawn; sable; red and white(bicolour); tricolour(с червена или черна маска); Разликите във визията на триколорите с черни и червени маски са значителни, а и генетично се обуславят по-леко различни начини и по тази причина някои организации приемат, че основните разцветки при пембрук са 5(с два отделни типа триколор), вместо само 4; Бели краски са позволени по краката, гърдите, корема и на върха на опашката(когато тя е естествено дълга). Позволени са малки по размер бели участъци на врата, на челото между очите(да не обграждат очите) и на долната челюст. Бели участъци на гърба, след раменете, са недопустими; Флъфи кучета с (fluffy) ген са извън стандарт. Синьо(bluie) оцветяване, характеризиращо се със сивкаво оцветяване на участъците от козината, които нормално са черни. Предизвикано от рецесивен ген, водещ до изсветляване, това оцветяване води до дисклалификация – извън стандарт.

Темперамент Уелско Корги Кардиган и Уелско Корги Пембрук

В стандарта за кардиган: “Наблюдателни, активни и интелигентни. Стабилни, не срамежливи или агресивни” В стандарта за пембрук: “Смело и дейно излъчване. Отворени и дружелюбни, никога нервни или агресивни”

Характерни здравословни проблеми. Мускулно-скелетни проблеми.

И двете породи страдат от някои генетично предавани болести, затова е изключително важно да знаем какво кученце взимаме и дали то отговаря на правилата за развъдна дейност въведени от международната киноложка федерация (FCI). Подробно за какво трябва да следите, когато търсите кученце може да прочетете тук: Какво трябва да знаем, когато търсим корги кученце част 1 Какво трябва да знаем, когато търсим корги кученце част 2 Тук ще споменем само част от характерните проблеми при тези кученца: Тазобедрена и лакъдтна дисплазия. Коргитата са джуджевидни породи: особената им морфология се дължи на джуджевизъм: мутация, повлияваща структурата и развитието на крайниците. Тази структура дава предимство на коргитата в тяхната пастирска служба, но и ги предразполага към немалко опорно-двигателни проблеми. Индивиди, без каквито и да е патологични изменения, са голяма рядкост, затова при отговорната развъдна дейност стремежът понастоящем е не към идеална структура, а към такава с възможно най-ниска степен на изменение. Надеждата е, че със съвестна селекция честотата на ортопедичните заболявания с времето ще намалее.

Поради тази тяхна особеност е желателно да се избягват хлъзгави настилки, скачане от високо, катерене често и на много стълби. Склонни са към затлъстяване, затова теглото им трябва да се следи. Наднорменото тегло може да доведе до проблеми със ставите също. DM(Degenerative myelopathy). Проявява се след 8-ата година и се характеризира с дегенерация на бялото вещество в гръбначния стълб. В началните ѝ етапи се наблюдава постепенна загуба на контрол над задните крайници, последвана от пълната им парализа. Състоянието е безболезнено, ала смъртоносно. IVDD(InterVertebral Disk Disease). Дисковите хернии са често срещано състояние сред джуджевидните породи, при което един или няколко от междупрешленните дискове се изменят, което води до размествания. Симптомите са разнообразни, от прикрита до явна болка и/или ограничено в някаква степен движение, до парализа. Появата им може да е внезапна, или постепенна(в рамките на месеци и години), като във втория случай прогнозата е значително по-благоприятна. Дископатиите могат да доведат до доживотна неврологична слабост, или нелечима парализа. Делят се на 2 основни типа: шийно IVDD(около 15% от случаите) и тораколумбарно IVDD(85% от случаите). Завишен риск от IVDD носи неправилната, “дакеловидна”структура на тялото при някои коргита. EIC(Exercise Induced Collapse). Все още се водят спорове доколко разпространено е състоянието сред двете породи коргита. Съответно практиката да се тества за този ген все още не е широко разпространена. EIC е генетично невромускулно състояние, при което след интензивно натоварване у привидно здрави кучета се наблюдава мускулна слабост, некоординираност и дори колапс, който е потенциално животозастрашаващ. Няма лечение. Засегнатите кучета могат да практикуват активности с по-умерена интензивност без риск за здравето им. vWD(Von Willebrand disease). Характеризира се със същите симптоми като хемофилията при хората. Основната разлика е, че при кучетата и женските могат да са болни. При някои породи генът се среща необичайно често и това налага тестване на кучетата, които ще се използват за разплод. Копия от дефектния ген са установени при около 40% от корги пембрук, ала не са открити при корги кардиган.

Short Ulna syndrome. Късата лакътна кост може да е вследствие на травма, ала твърде често е от генетично естество.

PRA(Progressive Retinal Atrophy). Характерно за редица пастирски породи генетично заболяване, водещо до атрофия на ретината. Може да се развие за кратък период, или в продължение на години, като и в двата случая обикновено се стига до пълна слепота. Много киноложки организации изискват минимум този тест за разплодните кучета

Цезарово сечение. Поради специфичната им структура, немалка част от бременните коргита се нуждаят от такава намеса.

Темата е много обширна и дори има още какво да се каже. Следете следващи статии, които публикуваме за любимата порода Уелско Корги!